Ето каква е технологията за изработка

Подготовка на дървената основа

Основата е дървен панел, който първоначално се изготвя ръчно от суха дървесина (най-често от липа, дъб
или иглолистен материал). При старите икони до XVII в. обработката на дървесината се прави ръчно. Поради
специфичните предпочитания на нейните поръчители, голяма част от по-ранните икони имат резбована
релеф на украса и върху лицевата страна. Ако форматът на иконата трябва да бъде по-голям – например за
икона от „Царския ред“, се налага прикрепването на две или повече дървени дъски в големи плотове, като за
целта освен кушаци, се използват допълнителни скрепяващи елементи – „лястовичи опашки“, типли (дибли),
дървени рамки. Още по-големи изисквания спрямо дърводелците и зографите налагат изготвянето на
дървените панели за двустранни икони, които са носени по време на литийни шествия.

Залепване на платно

Понякога върху дървения панел на иконата като допълнителна носеща основа за живописта, или за да се
прикрият дефекти, но рядко и предимно за направата на хоругви, плащеници, църковни знамена,
„ерусалимии“(„Божигробски платна“) се залепва платно.

Нанасяне на грунд – в два състава – гипсов или кредов.

В българските икони, според направените изследвания, се срещат и от двата състава. Дебелината на
грундовете варира от 50-80 микрона до 1 мм и повече – като правило те са по-дебели при по-старите икони,
рисувани преди XIX в.

Нанасяне на рисунката

След като повърхността на грунда е изгладена, а в някои случаи дори полирана, рисунката се пренася с
помощта на „копирка“. В ръководствата на този процес е отделено подобаващо място, тъй като художниците
нямат право сами да измислят сюжета или типажа на изобразяваните персонажи – всичко до последния
детайл, особено при изобразяване на основните фигури – на Исус Христос, Богородица, Йоан Кръстител, са
строго предписани. Рисунката се нанася върху грунда с оловен молив или контурно с тънка четка. Когато се
използва копирка – продупчен по контурите на изображението лист хартия или пергамент, върху нея се
нанася прахообразен пигмент, а полученият контурен отпечатък се издрасква с остър предмет върху грунда.
Декоративният ефект на някои детайли от изображението, например ореолите на фигурите, украса върху
дрехите или архитектурата, са допълнително гравирани, понякога е използвана и замба, а след това
покривани със златни и сребърни листчета (варак).

Покриване с позлата

Детайли или фонове се покриват с листов метал. Целият фон и ореолите в по-старите икони са били
позлатявани – златото има символично значение в предметите на култа, защото с него се засвидетелства
божественият характер на изображението.

Живописна техника

Основната живописна техника за създаване на кавалетна култова живопис е яйчната темпера. Нанасянето на
боите става в определена последователност, като в процеса на изграждане на иконата се използвала
равномерната, чисто декоративна покривност на темперната боя. Слоевете се редуват от по-тъмните към по-
светли, а цветът се получавал чрез смесване на основния локален тон с бяла или по-тъмен нюанс, понякога
с добавка на черна. Бликовете и завършващите детайли се поставя накрая с чиста бяла боя. За да се
„омекотят“ преходите при изграждане на обема, художниците използват прозрачни велатурни слоеве – в по-
ранните епохи сравнително рядко и пестеливо, а в епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) включително и
маслени велатури.

Покриване с прозрачен лак

Последна процедура, при която се използват лакове от „меки“ смоли – мастикс, дамара, колофон, борова
смола във вид на балсам.
Изброените етапи и принципи при изграждане на иконописните творби се запазват в продължение на десет
века. С навлизането на нови материали и усъвършенстването на старите, както и с подобряване на тяхното
качество, се улеснява до голяма степен самият творчески процес, но изкуството на българската икона
исторически остава свързано с една хилядолетна традиция и нейните изразни средства.